89. The Dawn

Кълна се в зората

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

и в четното, и в нечетното,

и в нощта, когато отминава!

Нима в това няма клетва за разумния?

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

и с ирамитите, имащи високи постройки,

подобни на които не бяха сътворени по земите,

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

и с Фараона, владетеля на войските,

които безчинстваха из селищата

и множаха в тях развалата?

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

Твоят Господ надзирава.

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

Ала не! Вие не почитате сирака

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

И обичате богатството с голяма любов.

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

О, душа успокоена,

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

Влез сред Моите раби,

влез в Моя Рай!