51. The Wind that Scatter
1
وَالذَّارِيَاتِ ذَرْوًا
Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]
2
فَالْحَامِلَاتِ وِقْرًا
и в носещите товар [облаци],
3
فَالْجَارِيَاتِ يُسْرًا
и в плаващите с лекота [кораби],
4
فَالْمُقَسِّمَاتِ أَمْرًا
и в разпределящите по повеля [ангели],
5
إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٌ
че е истина това, което ви е обещано!
6
وَإِنَّ الدِّينَ لَوَاقِعٌ
И че възмездието ще настъпи.
7
وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الْحُبُكِ
Кълна се в небето, осеяно с пътища!
8
إِنَّكُمْ لَفِي قَوْلٍ مُّخْتَلِفٍ
Объркани са вашите слова [о, неверници].
9
يُؤْفَكُ عَنْهُ مَنْ أُفِكَ
Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен.
10
قُتِلَ الْخَرَّاصُونَ
Проклети да са лъжците,
11
الَّذِينَ هُمْ فِي غَمْرَةٍ سَاهُونَ
които в бездната [на неверието] нехаят!
12
يَسْأَلُونَ أَيَّانَ يَوْمُ الدِّينِ
Питат: “Кога ще е Съдният ден?”
13
يَوْمَ هُمْ عَلَى النَّارِ يُفْتَنُونَ
В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани.
14
ذُوقُوا فِتْنَتَكُمْ هَٰذَا الَّذِي كُنتُم بِهِ تَسْتَعْجِلُونَ
“Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”
15
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори,
16
آخِذِينَ مَا آتَاهُمْ رَبُّهُمْ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا قَبْلَ ذَٰلِكَ مُحْسِنِينَ
ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро
17
كَانُوا قَلِيلًا مِّنَ اللَّيْلِ مَا يَهْجَعُونَ
малко спяха през нощта
18
وَبِالْأَسْحَارِ هُمْ يَسْتَغْفِرُونَ
и на развиделяване молеха за опрощение,
19
وَفِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ لِّلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ
и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.
20
وَفِي الْأَرْضِ آيَاتٌ لِّلْمُوقِنِينَ
За убедените на земята има знамения
21
وَفِي أَنفُسِكُمْ ۚ أَفَلَا تُبْصِرُونَ
и в самите вас. Нима не съзирате?
22
وَفِي السَّمَاءِ رِزْقُكُمْ وَمَا تُوعَدُونَ
На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.
23
فَوَرَبِّ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ إِنَّهُ لَحَقٌّ مِّثْلَ مَا أَنَّكُمْ تَنطِقُونَ
А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите.
24
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ الْمُكْرَمِينَ
Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?
25
إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا ۖ قَالَ سَلَامٌ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ
Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”
26
فَرَاغَ إِلَىٰ أَهْلِهِ فَجَاءَ بِعِجْلٍ سَمِينٍ
И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,
27
فَقَرَّبَهُ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ
и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”
28
فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ
И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.
29
فَأَقْبَلَتِ امْرَأَتُهُ فِي صَرَّةٍ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌ
И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”
30
قَالُوا كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُ هُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ
Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
31
قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ
Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”
32
قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ
Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници,
33
لِنُرْسِلَ عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن طِينٍ
за да изсипем върху тях камъни от глина,
34
مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلْمُسْرِفِينَ
белязани при твоя Господ за прекаляващите.”
35
فَأَخْرَجْنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
И изведохме Ние само вярващите, които бяха там.
36
فَمَا وَجَدْنَا فِيهَا غَيْرَ بَيْتٍ مِّنَ الْمُسْلِمِينَ
И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом.
37
وَتَرَكْنَا فِيهَا آيَةً لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ الْعَذَابَ الْأَلِيمَ
И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение.
38
وَفِي مُوسَىٰ إِذْ أَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ
... И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод.
39
فَتَوَلَّىٰ بِرُكْنِهِ وَقَالَ سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ
И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”
40
فَأَخَذْنَاهُ وَجُنُودَهُ فَنَبَذْنَاهُمْ فِي الْيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٌ
И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.
41
وَفِي عَادٍ إِذْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ الرِّيحَ الْعَقِيمَ
И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър...
42
مَا تَذَرُ مِن شَيْءٍ أَتَتْ عَلَيْهِ إِلَّا جَعَلَتْهُ كَالرَّمِيمِ
И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах.
43
وَفِي ثَمُودَ إِذْ قِيلَ لَهُمْ تَمَتَّعُوا حَتَّىٰ حِينٍ
И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”
44
فَعَتَوْا عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ فَأَخَذَتْهُمُ الصَّاعِقَةُ وَهُمْ يَنظُرُونَ
И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.
45
فَمَا اسْتَطَاعُوا مِن قِيَامٍ وَمَا كَانُوا مُنتَصِرِينَ
И не можаха да се изправят, и не им се помогна.
46
وَقَوْمَ نُوحٍ مِّن قَبْلُ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمًا فَاسِقِينَ
И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.
47
وَالسَّمَاءَ بَنَيْنَاهَا بِأَيْدٍ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ
И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.
48
وَالْأَرْضَ فَرَشْنَاهَا فَنِعْمَ الْمَاهِدُونَ
И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!
49
وَمِن كُلِّ شَيْءٍ خَلَقْنَا زَوْجَيْنِ لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ
И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!
50
فَفِرُّوا إِلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ
Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
51
وَلَا تَجْعَلُوا مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ
И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
52
كَذَٰلِكَ مَا أَتَى الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُوا سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ
Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”
53
أَتَوَاصَوْا بِهِ ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌ طَاغُونَ
Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.
54
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ فَمَا أَنتَ بِمَلُومٍ
Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!
55
وَذَكِّرْ فَإِنَّ الذِّكْرَىٰ تَنفَعُ الْمُؤْمِنِينَ
И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.
56
وَمَا خَلَقْتُ الْجِنَّ وَالْإِنسَ إِلَّا لِيَعْبُدُونِ
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.
57
مَا أُرِيدُ مِنْهُم مِّن رِّزْقٍ وَمَا أُرِيدُ أَن يُطْعِمُونِ
Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.
58
إِنَّ اللَّهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو الْقُوَّةِ الْمَتِينُ
Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
59
فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُوا ذَنُوبًا مِّثْلَ ذَنُوبِ أَصْحَابِهِمْ فَلَا يَسْتَعْجِلُونِ
Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!
60
فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِن يَوْمِهِمُ الَّذِي يُوعَدُونَ
Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан!
More